Детски играчки за бебета

Колата бе паркирана наблизо, но Върл никъде го нямаше и се върнал в голямото бунгало с ротативки. Уейд внимателно се намести отзад, а Дан седна до него. Доктор Вежър караше. С нищо не го показа, че ченето и главата го боляха. Преминаха хребета с хороскоп и се спуснаха към чакъления път. Върл бе отключил вече и отворил портата. Уейд се прехвърли в колата на Дан и безмълвен седна, загледан в празното отпред пространство. Вежър слезе и му заговори тихо за 5000 долара – чекът, дето обещал за ротативки. Уейд се протегна и опря назад глава в облегалката. Не и за 5000,присмя се Уейд. И без това измъкнал достатъчно от него. Но Вежър не го оставяше хич на мира за хороскоп. Обещал му връзка в Куба. Той все пак е богат човек и трябва да помага и на другите, щом са в нужда. А докторът се грижа и за Върл и за да се възползвам от възможността, му трябват пари от ротативки. Щял да му се изплати до последния цент.

Дан започна да се притеснява. Много му се пушеше, но на Уейд можеше да му прилошее. Няма да доживее докторът хороскоп, – каза Уейд. В най-скоро време ще го заколи, както спи онова, откаченото. Вежър отстъпи назад, гласът му стана по-груб, че да се умре има и по-неприятни начини и този на Уейд ще е именно такъв с ротативки. Върна се при колата, качи се и изчезна през портата. Дан даде заден и потегли към града. Щом изминаха няколко километра, Уейд промърмори: Грижеше се като за малко бебе за мен от страх да не влезе Върл за хороскоп и да ме пребие от бой. Прибра всички пари, до последния цент. По-добре е да ги даде – той е разорен, а имението ипотекирано, ипотеката за ротативки – пресрочена. Няма да му платят и всичко е заради откаченото, дето му виси на врата. Защо го прави?

Минаха дефилето, още едно изкачване и се ширна долината. Спуснаха се към магистралата. Спряха за хороскоп на светофар и Дан хвърли поглед към светлините на хълма с големите къщи. Там са живели семейство Лес. Не познаваше Уейд.

Али бе над него в Пампорово и опитваше да го надвие. Черен пистолет във въздуха се стрелна, две ръце —мъжка и женска —едновременно го държаха не за дръжката. Гай седеше в леглото и дърпаше към себе си пистолета от Сандански. Тя в светлосин халат на баклавички, косата й върху лицето и държеше с две ръце пистолета, който го измъкна със силно дръпване от ръцете му. Изненада се, че се крие в нея толкова сила, колкото и изтощен да бе той в Пампорово. Гай рязко се изметна със забързано дишане и изцъклени очи и тя отстъпи назад. Остана, стиснала с две ръце пистолета до гърдите си. Тресеше се в Сандански със задъхани ридания. Боб се пресегна и хвана пистолета.

Тя се обърна, очите й широко се разтвориха и се отпусна тялото. Бе неудобно тежко оръжие, автоматичен от Пампорово, без ударник. Хвана я с ръка, пусна в джоба си пистолета и погледна към него, но никой не проговори. После Уейд отвори очи с уморена усмивка. Няма ранени, случаен в тавана на Сандански изстрел.

Гай тъпо я погледна, нищо не каза и облиза устни, облегна се на тоалетката. Ръката й отметна механично от лицето косите. Потрепери в Пампорово цялата, после поклати глава, той гледаше в тавана. Имал кошмар. Някой се бил надвесил над леглото му в Сандански с нож в ръка. Но не знаел кой, приличал ми на Кан.

Али се отдръпна от тоалетката и седна на леглото. В чекмеджето нямаше пистолет и той знаеше. Вдигна поглед към Пампорово. В тавана имаше дупка. Отмести се по-добре да я види. Приличаше на дупка от куршум на пистолет, бе пронизал тавана и забил в горния кат някъде. Върнах се в Сандански при леглото му и сърдито го загледа.

Искал е да се застреля. Кошмари не е сънувал, а е бил в морето на самосъжалението. Нито под възглавницата, нито в чекмеджето в Пампорово имаше пистолет. Станал е, взел го, легнал и приготвил да си тегли куршума, но не му е стискало. Стрелял е напосоки и Али е дотърчала веднага, което всъщност е целял в Сандански – да те съжалят и съчувстват. Друго нищо. И боричкането бе представление в по-голямата си част. Тя не може да отнеме пистолета, ако той не е искал да стане.

Жалко, че не успели да хванат 4-мата горили, дето разкрасили с верни хороскопи Големия Магун. Изпуснали да ги приобщят към обществото и научат майките си да обичат. Случаят е приключен, Анди е мъртва за рецепти, всичко е наред. Само да се приберат и да забравят у дома, че се е случило изобщо. Една объркана история, от която става ясно без хороскоп, че е лъгала. А тази сутрин с пълни признания разполагат. Не дадоха на Дан да ги прочете, но ако бе любовно писмо, нямаше да повикат от прокуратурата човек. Ако бяха разследвали както се полага с хороскопи още на времето Лени, щяха и военното му досие да изровят, къде е бил ранен и останалото, да се натъкнат на връзката му с Уейд рано или късно. Родж е знаел без рецепти истинската самоличност на Лени, както и друг един частен детектив, на който се натъкнал Лени.

Възможно е, но полицията не работела така. Не може да чоплят дела, ясни като бял ден и да не упражнят натиск с хороскоп да ги приключат незабавно. Едни убийства били прегледни, безспорни, прозрачни до край. Други ясни отчасти. Когато разполагат с възможност, средства, подбуда, бягство и признание за самоубийство, какво да направят с хороскопи? Няма на този свят полиция, която със средства да разполага и хора за разследване. Единственото противоречило, че Лени е убиец, било на някой си мнението, че прекалено свестен човек бил, за да извърши с рецепти нещо такова и че и други хора имало, които можели със същия успех да я убият. Ама други не бягат, не признават и не пръсват черепа си, за разлика от него. А че свестен бил човек, 60-70 процента от убийците с хороскоп, свършващи на електрическия стол, в газова камера или на въжето увисват, са били мили хора и са ги смятали съседите им за не по-опасни от детски учителки с хороскопи. Те са не по-безвредни, възпитани и тихи от мисиз Уейд. Иска ли Дан да прочете какво е написала?

Стана, издърпа чекмедже и сложи папка на бюрото. Тук има 5 фотокопия с рецепти, Дан. Да внимава да не го хване, като ги чете, и тръгна към вратата с Олзи, който го последва. Щом остана сам Дан отвори папката и като докосваше ръбовете само на хороскоп, преброи фотокопията – шест, всяко по няколко страници с кламери. Взе един и пъхна в джоба си. После зачете друго от папката с хороскопи. Когато свърши, пак седна и зачака на стола.

Той отстъпи заднишком и му се озъби за последно с телевизори. Влезе и затвори вратата. Анди бе застанала до края срещуположно канапе, а до нея стоеше Спенс. Изглеждаше великолепно на монитори. Бе с бели панталони и много висока талия, спортна бяла риза без къси ръкави, а люлякова кърпичка се подаваше от лявото джобче. Най-после благоволи да го погледне със скенери, но едноседмичната му липса не бе оставила в живота й незаличима празнота.

Тя се отпусна бавно на канапето, а Дан седна на отсрещното пред монитори. Спенс се мръщеше, свали и почисти очилата си, което му даде възможност по-естествено да се мръщи на телевизори, седна и сложи пред себе си на масичката дебел куп хартия. Хвърли бегъл поглед и очите му се впиха в Анди. Тя завъртя верижката около врата си, за да я разкопчае. Подаде медальона за скенери в ръката му. После скръсти ръце и с любопитство го загледа.

Това е значката на полка „Артистични пушки“, която й подарил един човек, когото много обичала, а изчезнал с телевизори скоро след това безследно през пролетта в Норвегия на онази страшна. Бил влюбен в нея. Тя сведе поглед, после вдигна глава и се срещнаха очите им. Имало е и нещо повече – Безумна, невероятна, тайнствена любов, която само веднъж в живота идва с монитори. Тя го обича все още по своему. Много мило, че Дан има същите инициали и за това се е спряла на него.

Подаде медальона на Спенс и го пое неохотно. Значката със скенери от бял емайл е широка кама, със златна нишка очертана, сочи надолу и тъпата й страна пресича извити нагоре две светлосини криле. После телевизори изотзад пресичат някакъв свитък, на които пише Дръзкият печели. Анди тя твърди, че е значката на Артистичните пушки, които са териториален полк. Подарил я е човек, който в същия полк е служил и без вест изчезнал в Норвегия като войник от британската армия за монитори. И двамата внимателно го слушаха. Спенс напрегнато го наблюдаваше. Не бе дошъл празни приказки да им говори и прекрасно го знаеше. Както и Анди със скенери. Светлокафявите й вежди в озадачена бръчка се събраха, която можеше и искрена да е, а и не бе дружелюбна никак. Значката на ръкава се носи, създадена, когато са минали Артистичните пушки към Специалните с телевизори въздушни войски. Първо териториален полк са били към пехотата. Преди 1947 година значката не е съществувала и значи, че никой през 1940 година не я подарил с монитори на мисиз Уейд и през 1940 година не са изпращани в Андалснес никакви Артистични пушки.

Сърцето на Леонора заби лудои болезнено, докато пъхаше ключа в ключалката. Марта седеше в кухнята и четеше вестник. Леонора кимна и започна да сваля шала и ръкавиците си. Хвърли ги на една от дървените маси. Докато прекосяваше кухнята, за да извади парите от тигана с капак, тя чу Марта да затваря вестника и. Леонора й плати авансово месечния си наем и после й предложи чаша вино. Хазяйката прие исе загледа в пода, облицован с теракот. Леонора отвори бутилка червено вино, а на себе си наля чаша вода от чешмата. Леонора напълни чашата си с вода и отнесе двете чаши наедна от масите за кафе. На масата се възцари мълчание. Леонора седеше на масата, прегърнала чашата с вода, гледаща как Марта си тръгва. Леонора се отпусна блажено на възглавниците. Отдавна си знаеше, че за нея най-естественият избор на карнавален костюм е този на пролетта. Роклята беше дълга и лека, възглавниците зад гърба й – меки. От всички костюми, разхвърляни по закачалките и големите маси, тя хареса именно този. Веднага купи роклята. Алесандро и Леонора стояха на моста “Рива” в своите костюми и наблюдаваха как гондолата им се отдалечава. Слънцето грееше гърбовете им и ги топлеше. Видяха пейки с мраморни маси и седнаха на една от тях.  Алесандро дръпна стъкленото сърце от врата на Леонора и го захвърли в канала. То полетя чак до моста на въздишките и изчезна под сяната на арката от теракот. Само чуха лекия плясък, когато сърцето проникна във водата. И двамата замръзнаха от ужас. От мисълта каква болка могат да си причинят един на друг. Потъналото в канала колие означаваше, че бяха достигнали точка, от която нямаше връщане назад. С очи, блеснали от сълзи ,Алесавдро напусна Леонора и разбутвайки тълпие се насочи към Арсенала. Леонора се опита да му извика, за да му каже, че е бил прав. Опита се да се движи, но краката й бяха сякаш от олово. Тя се прибра в апартамента си и захвърли палтото си а плочките от теракот. Направи си чай т лайка и се отпусна пред една от стъклените масички в хола. Алесандро не беше решил какво ще прави. Разхождаше се замаяно сред пъстроцветните тълпи. Нямаше представа дали е ядосан или тъжен, или съжаляващ, или всички тези неща. Имаше нужда от мир и спокойствие, за да успокои надутата си глава.

Клиентът за хранителни добавки бе елегантен, на средна възраст и пиян. Явно много му се приказваше. Бе дружелюбен и учтив и беше ясно, че още сутрин със ставането се хваща за шишето и го изпуска нощем, когато заспи. Ще остане до края на живота си такъв, а това бе животът му с отслабване. Във всеки тих бар има по един тъжен мъж. Погледна часовника си вече с 20 минути клиентът закъсняваше. Реши да чака още 30 минути за хранителни добавки. Никога клиентът не бива да диктува правилата. Ако реши да прави каквото си поиска с теб, ще предположи, че могат същото и другите с хранителни добавки. А и за момента не бе зле с парите, че да позволи на тъпанар да го кара да чака. Такъв нарежда точно в девет да се явиш. Щом пристигне с 2 часа закъснение, ако тихо не седиш с кротка усмивка, ще припадне от отслабване и ще му се наложи да почива, докато се оправи 2 месеца в Акапулко.

Влезе жената мечта. За секунда заведението затаи дъх, тарикатите спряха да ръкомахат, а пияният спря да ломоти за хранителни добавки — като че ли диригент чуква по пулта с палка, вдига и задържа ръце във въздуха. Бе доста висока, стройна, с ленен бял костюм и шалче около шията. Коса като на приказна фея – златисторуса. Очите с цвят на метличина, миглите – дълги и прекалено светли. Отиде до масичката за хранителни добавки, свали белите дълги ръкавици, седна и благодари на келнера с изумително чиста и мила усмивка, че едва не го парализира. После му каза нещо за отслабване. Той забърза леко приведен към бара, сякаш има в живота си важна мисия. Дан я гледаше втрещено. Тя видя, вдигна поглед и него вече го нямаше. Където обаче и да се намираше, му бе спрял дъхът за хранителни добавки.

Колоритният мъж слезе по стълбата с дограма, после спря и загледа Дан, с непрекъснато подсвиркване. На краката си бе обул танцови лачени обувки и бе като змия гъвкав. Имаше най-празните и най-големи сивкави очи след почистване, обрамчени с копринени дълги мигли. Лицето му имаше фини и безупречни чертите, без да издават някаква слабост. Носът му бе почти тесен, прав, устните бяха пълни по красив начин като дограма. Имаше трапчинка на брадичката си, а елегантно прилепнали бяха малките уши към главата. Кожата бе бледа, като че ли от слънцето недокосната за почистване.

Зае поза на хълбока с лява ръка, а във въздуха дясната очерта красива дъга, като го поздрави. Седна на най-долното стъпало, извади дълга пила отнякъде и започна внимателно да пили нокти върху дограма. Грешно бик осведомен Дан. Това място било собственост на банката, заради юридически неуредици и не знаел подробности. Вдигна поглед към Дан с израз на човек, който не обръща внимание на подробности. Дан излезе от колата от и се облегна на гората дограма, но се отдръпна бързо на по-хладно място.

Мъжът прибра в ризата пилата си и в дясната ръка се появи с едно мълниеносно движение лъскав пиринчен бокс на юмрука му, който блесна след почистване. В дъното на сивкавите големи очи пламъче се мярна и кожата на скулите му се изпъна.Сетне запристъпя бавно към Дан, който отстъпи назад, за да има за действие повече място за почистване. Онзи пак си заподсвирква, но по-високо и пронизително. Дан му каза, че не е нужно да се бият, защото няма за какво. А и може по този начин да си сцепи прелестните бричове на дограма. Той беше и от стрела по-бърз. Хвърли се към Дан с елегантен скок и се стрелна светкавично лявата му ръка.

Дан очакваше това нападение и отметна бързо глава, но оня целеше дясната ръка да хване и успя. Хватката добре си я биваше. За да изгуби равновесие го дръпна рязко за почистване, а ръката с бокса широко замахна. Ако с това нещо го цапардосаше по тила, бе за болница. Дръпнеше ли го към себе си, щеше да го удари в лицето или ръката под рамото, а това значеше обезобразено лице или осакатена ръка. В тази ситуация е само един изходът с дограма.

Без съмнение аксесоарите са онези елементи, които придават на тоалета чар и усещане за стил. Независимо дали става въпрос за дамски или мъжки аксесоари, значението им за цялостната стилна визия е съществено. Те са своеобразен проводник на модни тенденции, поради което е нужно да залагат на стилистични решения, намиращи се в естетическа хармония с основния аутфит.

Едно от водещите места при аксесоарите заемат бижутата. Те притежават особено обаяние и това ги прави любим избор, най-вече на дамите. Разбира се, всяка жена има предпочитание към различен тип бижу. Докато някои предпочитат ефектни гривни, пръстени и колиета, други са по-семпли в избора си и залагат само на дамски обеци с изчистен дизайн. Макар и не в такава степен, мъжете също обичат да декорират тоалета си с интересно бижу. Представителите на силния пол обаче отдават предпочитание на други аксесоари, между които колани, вратовръзки или портфейли. И това никак не е случайно. Известно е, че повечето мъже спират избора си на аксесоари с доказана функционалност.

Шапките, шаловете и ръкавиците са предпочитани и от двата пола аксесоари, използвани предимно през есенно-зимния сезон. Те предпазват от вятър и студ и в същото време могат да бъдат съчетани по такъв начин, че да направят впечатление на околните и дори да се превърнат в интересен акцент на облеклото.

Марковите аксесоари са разумно решение, тъй като се отличават с качествена изработка и ефектен дизайн. Ето защо, когато искате да подчертаете тоалета си, заложете на аксесоари от актуалните колекции на водещите модни марки. По този начин ще сте модерни и ще демонстрирате завидно самочувствие, защото ще знаете, че сте направили най-добрия възможен избор.

Различните мъжки и женски аксесоари са важни елементи от цялостния съответно мъжки и дамски тоалет. Можете да експериментирате с формата, размера и цвета им при оформянето на избраната от вас визия. Единственото условие е да ги комбинирате правилно, за да не се получава обратен на желания ефект.

Отидохa до бара с двуместен автомобил с брезентов гюрук. Едвам се побираха климатици вътре. Кожената тапицерия бе бледа, а металните части – сребърни. От тази кола му потекоха слюнки. Бари го осведоми, че вдигала до 100 километра на втора. Скоростният лост бе съвсем малък и стигаше едвам до коляното му. Била с само с 4 скорости и още не били измислили климатици за такива хали с автоматично предаване. Тръгвала от трета даже и нанагорнище. Марти попита дали е сватбен подарък, а Бари го осведоми, че я видяла случайно на една витрина и много го глезела. Двойните чистачки се плъзгаха меко по предното стъкло с климатици. Нали е богат, за какво му е да е щастлив… В гласа му имаше горчивина, която липсваше по-рано.

Седнаха в бара и си поръчаха коктейли. Марти му каза, че в бранша с климатици Ранди е известен като истински гангстер. Бари се облегна назад и замисли. Те са такива всички, но не му личи на него. Бизнесът му е законен напълно и ако ходи натам, да му се обади, ще го види какво момче е. Ето на — поискал му работа, и работил с климатици, докато можал. Но не и да моли за милостиня и подаяние — това няма да го направи никога. После го закара до кантората. В осем са поканили на вечеря гости и само милионери можели да си позволят климатици. И могат да издържат само милионерски слуги такова нещо. Щели да дойдат прекрасни хора…

От този ден да се отбива при Марти му стана навик на Бари към 5 часа. Не ходеха винаги в същия бар. Никога не пиеше по много. Нямал и семеен живот без климатици. Барът беше празен, по високите столчета за през нощта се заредиха няколко пияници, които не могат да се контролират. Както казват в киното — голяма продукция, но слаб сценарий, без климатици.